И тази година от БСП решиха, че трябва да раздават козунаци в една меко казано странна кампания, наречена „Солидарен Великден“. Миналата година, отново решавайки да спаси имиджа си, Корнелия Нинова буквално яхна кампания на Младежкото обединение, наричайки я своя и реши „да дари“ 10000 лв. за козунаци, които да бъдат раздавани на хората. Тези пари бяха разпределени по структурите, като куриозния факт беше, че в някои общини беше получена колосалната сума от 12.86 лв.
И тази година не липсваха куриози, като например – акцията, която си преписа за „Солидарен Великден“ местния депутат от Добрич Мая Димитрова, беше всъщност акция на дамски клуб „Инър Уийл“.
Публикуваме без редакторска намеса личния коментар на Елена Харизанова по повод т. нар. „Солидарен Великден“.
ЛИЧЕН КОМЕНАР
И с козунаците си БСП показа защо е там, където е – все по-ниско, все по-безплодна и все по-объркана…
Първо – политическите партии не са благотворителни организации. Те имат друга функция, която чрез политики, законодателство и съответните бюджетни и административни механизми да води до там, че десетки хиляди хора да нямат нужда от благотворителност и хранителни пакети.
Второ – самото решение за такава национална кампания #СолидаренВеликден и „масовото“ включване от регионите показват тъжната истина за липсата на хоризонт – политически, стратегически, кадрови. Но какво да очакваме след плетенето на мартеници по първи март…
Трето – да градиш имидж, подавайки торбички с храна на възрастни хора и бодро да рапортуваш, че в община Х 200 семейства ще имат козунаци и агнешко благодарение на БСП, е абсолютното дъно на политическата комуникация. А да заливаш стотици национални и регионални медии с прессъобщения за това е срамно, но и контра продуктивно.
Четвърто – ако някой много иска да помогне на своите братя и сестри в нужда, нека го прави в лично качество и с християнско смирение или достойно (ако е социалист нехристиянин), т.е. – да го направи тихо и без прессъобщения.
Ако пък сте група от няколко благотворители-социалисти – пак не вдигайте шум. Удовлетворението от даряването и силата на жеста да помогнеш е дълбоко лично преживяване, а не политически-агитационно.