На 7 април в свое телевизионно участие зам.-председателят на БСП Ирена Анастасова обяви, че „Искат оставката на Нинова тези, които работиха активно не само срещу нея, но и срещу интересите на партията“. Както Червен Ефир вече писа – Ирена Анастасова беше спусната за водач лично от Корнелия Нинова в един от традиционно червените райони Ловеч. В резултат на нейното водачество БСП е трета политическа сила, а самата Анастасова беше прередена от двама местни партийци с преференции, но тъй като я пази Изборния кодекс – ще бъде народен представител за пореден мандат.
На една от срещите между Нинова и областните и общински председатели, са присъствали и представители на област Ловеч (6 от 8), където Ирена Анастасова беше водач. По информация на наши източници, участвали в срещата и от двете страни, разговорите са били далече от добрия тон, като представители именно на област Ловеч са поискали категорично оставка на Корнелия Нинова, заседание на конгреса и ново ръководство.
Обвиненията на Ирена Анастасова към хората с различно мнение, предизвикаха вълна от недоволство. Публикуваме без редакторска намеса коментарът на Уляна Пачева – дългогодишен член на БСП, активист и служител на Позитано 20.
Как разбрах, че съм „работила срещу партията“? 
Ами, както се казва, „от телевизора“. „Искат оставката на Нинова тези, които работиха активно не само срещу нея, но и срещу интересите на партията“(водеща новина, сайт на БСП, 7.04.2021). Мислех, че вече съм претръпнала, а се удивих. Защото това си е най-обикновено „насъскване“, пореден „лов на вещици“ – в 21 век, в социалистическа партия. Сега очаквам тази мантра да повтори с вяра „цялото кралско войнство“.
„Работили срещу Партията“.
Тази практика на етикиране не е нова. Тя беше приложена при прекия избор за председател, когато всички претенденти за поста, дотогавашни видни социалисти и членове на ИБ, с едра решимост бяха наречени агенти на ГЕРБ. Тази практика е описана и в теорията, и в литературата. Прилагана е широко зад „прозрението“: ти кажи, че сестра му е еди каква си, пък той да доказва, че няма сестра. (Така, както се оказа, че числото 43 228 на избралите Нинова, е равно на 81,5% от общо 80 236 членове; даже и на повече е равно, според някои).
Ловът на вещици ентусиазира футболните агитки в социалните мрежи и ражда във фейсбук заканите: „Ще чистим! До кокъл!“. Ако “ще се чисти до кокъл“, не е ли по-просто г-жа Нинова да направи списъци на тези, които трябва да бъдат „изчегъртани“, че да ги пусне по организации. И да започнем вече да наричаме партията „партията на Корнелия Нинова“, вместо някаква си българска и социалистическа.
А основните причини за разгрома на БСП в изборите са ясни:
– След 4-годишни парламентарни усилия, ръководството не само не оглави протестите на България, но не ги подкрепи убедително, с което остана „партия на статуквото“.
– Корнелия Нинова, дори в лично качество, не подкрепи Президента и Вицепрезидента за втори мандат, с което изгуби „външните“ гласове в изборите .
– След 12 септември, под лозунга за „консолидация на партията“, К.Н започна война срещу опонентите си вътре в партията, която продължи до изборите и продължава и в момента.
– „Нареждането и пренареждането“ на кандидатските листи задълбочи разделението в избирателните райони, демотивира много избиратели по места, много местни организации и дейци.
– В предизборната кампания идейният характер на партията беше „претопен“ и сведен до различни „мерки“, с което беше изгубена и немалка част от „левия избирател“.
Има, разбира се, и други причини, важни, натрупани във времето, но за изборната загуба тези са възлови.
А отговорността за тях е на Председателя.
Продължението на процеса мина през нов принос: отговорността за неуспеха е колективна, успехите са лични.
Не ми се мисли за резултатите от евентуални предсрочни избори, ако всичко това продължи.
Затова, независимо от етикетите и от „лова на вещици“, искам оставката на Корнелия Нинова. Настоявам за това, тъй като не чух извинение, не видях промяна на поведението, даже искане за вот на доверие нямаше. Оставката може да се подаде „считано от…“. И никакъв хаос няма да има.
Партията има нужда от ръководител, който да обединява, а не да разединява; да обединява около идеи, при това – социалистически, а не около собствената си личност; да разширява влиянието на левицата, а не да го губи целенасочено.
Забележка: Аз самата, бидейки опонент на К. Нинова, разнасях предизборни материали с нейния лик из квартала, в който живея (25-ти МИР), агитирах хора, участвах във фейсбук-кампании, осигурих реални гласове за партията в няколко селища на страната.
