На 15 март се навършиха 100 години от рождението на Мико Нинов Миков-Трифон, напомниха социалистите от Видин и поднесоха цветя пред паметника му.
Героят на борбата срещу фашизма е роден на 15 март 1921 г., а е обесен на 18 януари 1943 г. „…Прилича ли ми тая връзка, господин прокурор? Знайте, че на вас още по-добре ще ви стои. Напролет и с вас ще бъде същото. Бесете ме, палачи, но знайте, че от всяка капка кръв ще никнат хиляди борци! Да живее свободна и независима България! Да живее. . .“
Това са последните прекъснати думи на пламенния комунист — ремсов ръководител, Мико Нинов, обесен на 18 януари 1943 г. във видинския затвор.
Мико Нинов е роден на 15 март 1921 г. в с. Грамада, Видински окръг. Син е на бедни трудолюбиви селяни и още от ранна младост трудът и сиромашията стават негови спътници. Малкото земя не достига, ето защо, за да се прехранва, семейството е принудено да наема и обработва чужда земя на изполица. Закърмено с идеите на дядо си, стар комунист, в любов към народа, надареното с остър ум, ученолюбиво и чувствително момче расте и пие горчилките на бедняшката участ, оформя се като буден юноша. Завършва прогимнази-алното си образование през 1935 г. с отличен успех и се озовава във видинската гимназия. Със своя сговорчив характер той бързо си „печелва много приятели. Участвува най-дейно в живота на въздържателното и туристическото дружество. Проявява подчертани литературни наклонности. Упорито чете прогресивна художествена и научна литература, която взема главно от библиотеката на Боян Чонос. Тук Мико прави първите си стъпки в младежкото движение, формира своя марксистко-ленински мироглед, закалява в себе си твърда и непоколебима воля на смел борец срещу неправдите и фашистката тирания. С пламенната си младежка душа той силно се увлича в ученическите борби срещу легионерите, ратниците и др. п. Отиде ли си във ваканция, Мико участвува най-активно в културния живот на родното си село. През 1940 г. в гимназията бива създадено здраво младежко ядро, но за възстановяването на РМС трябва да се подбере смел, енергичен и способен организатор. Изборът пада на Мико. Едновременно с възстановяването на РМС в гимназията се извършва възстановяване на ремсовата организация в целия Видински окръг. С помощта на др. Живко Живков на състоялата се сбирка в местността „Ръта“ край с. Александрово (сега гр. Димово) се сформира окръжен комитет на РМС. Мико Нинов е избран за секретар на окръжния комитет. Завършвайки гимназия през] 1940 г., той се отдава всецяло на организационна дейност. Започва извънредно напрегнат живот за младия революционер: нелегални срещи, събрания, конференции. Помага активно на ремсовата организация и младежката кооперативна група, която е основал в родното си село. За да не буди подозрения у полицията при обиколките си по селата, става агент на застрахователното дружество „Феникс“—София. Така той успява на много места в окръга да изгради ремсови организации, а на съществуващите помага да се активизират. На 13 септември 1941 г., когато получава повиквателна заповед за казармата, минава в нелегалност и става партизанин в отряд „Георги Бенковски“. В отряда изпълнява длъжността зам.-политкомисар и е приет за член на партията. Мико Нинов сега става Трифон. Той кръстосва на длъж и шир окръга, връща вярата у разколебаните, зове на борба смелите срещу жестоките потисници, вдъхва увереност в победата на Съветската армия в бушуващата война.
През ноември 1942 г. получава задача да придружи и настани в София за лекуване командира на Пиротския партизански отряд Славчо Георгиев Дроцанов (Асен Балкански) от с. Чупрене, Видински окръг. Мико изпълнява задачата с чест. Но при блокадата на София на 5 декември 1942 г. неуловимият конспиратор е арестуван. Полицията прави щателна проверка и установява, че той притежава фалшив паспорт. Присъдата на Плевенския военно-полеви съд е смърт. Мико я посреща спокоен и горд.
В студената и тъмна нощ на 18 януари 1943 г., сам стъпил на малката каракуда под въжето на палача, Мико Нинов приветствува с героичната си смърт близката победа над кървавия фашизъм.
